Гофрети. Тази сутрин за първи път направих за семейството си – взех рецептата от интернет, хареса ми, защото беше с кисело мляко, а мъжът ми е спец по приготвянето на домашно такова. Децата активно и с интерес участваха в реализирането на четири прекрасно аранжирани чинии, после хапнахме сладко всички в спокойната утрин.

Този път телевизорът не участваше като фон, защото не е дезинфекциран и е почти сигурно, че е заразен с коронавирус. Оставихме този месия да се оттегли в мълчание и се насладихме на време, изпълнено със семпли разговори, смях и весело настроение. Ритуалът по приготвянето на закуската ни накара да започнем деня си позитивно.

По- късно си дадох сметка, че в обичайните ни ежедневни условия ние рядко обръщаме внимание на малките и простички неща, които съставляват нашето щастие.

Минималистичният начин на живот вече не е тайна за нашето общество – то всъщност е една от истините, които бодът очите, но ние усърдно избираме да останем слепи за нея. Намаляването на вещите – това би отворило възможност за:

• нахлуване на повече позитивна енергия в живота ни;
• ограничаване на количеството и видовото разнообразие храни и напитки;
• организирането на повече физическа дейност като спорт, разбира се,
• някакъв вид занаятчийство или почистване и косене на двора;
• правенето на градина пък само по себе си е един цялостен процес, от който ще се берат плодове в различни аспекти и смисли.

Това, разбира се, не значи да останем глухи и безразлични към действителността, да спрем да четем книги и да се развиваме.

Напротив, винаги наглед елементарните неща, в последствие се оказват трудни за научаване. Приемането на този модел на поведение е само смяна на посоката. Обръщане на погледа към първоначалото – природата, семейството.

В условията на световната криза, в която се намираме, ни се удава възможността да преосмислим живота си и неговото прочистване е вече крайно наложително. С това имам предвид, че освен другата, е изключително важно да имаме и отлична хигиена на общуване – с приятели, близки , семейство.

Да дадем шанс за създаването на чисто нови мисловни навици, които ще доведат до резултати, подхранващи душата и тялото. Със създалата се ситуация в световен мащаб само можем да си докажем, че е лудост да правим едно и също нещо и да очакваме различни резултати. Вървейки срещу природата, ние създадохме негативите в този свят – замърсяванията и болестите, които ни гнетят, са наше дело.

Затова сега тя намира начин да ни покаже, че все пак сме зависими от нея и е по-здравословно от стремеж към грандомания да преминем към биоминимализъм – да общуваме с по-малко хора, но най-ценните и най-качествени за нас, да отгледаме сами храната си, за да й вдъхнем от нашата енергия, та после и тя нас да изпълни с живот, да нахрани не само тялото, но и душата.

Здрав дух в здраво тяло е банална истина, която се постигна с пълноценна програма, включваща добър хранителен режим, физическа активност и позитивно мислене.

С други думи животът е чудо и е редно да му се доверим и насладим – полага ни се, дадено ни е по право, щом сме още тук.

Децата са една прекрасна част от него, на които е дадена нелеката задача да ни научат на много неща, дори бих казала че в основата стои именно това – да ни научат просто да живеем. Те винаги са „тук и сега“, смеят се искрено, първични и любящи, наивни и с удивително въображение – вие можете ли само за няколко секунди да превърнете облаците в предмети – откровено си признавам, че и часове да имах на разположение, няма да мога да визуализирам дракони, джипове, сърца и зайци в небето.

Децата са щастливи не заради друго, а от самия живот. За тях всичко е такова, каквото е. Не ги интересува дали сте дебели или слаби, грозни или хубави, с много пари или с куп дипломи, те ви обичат, защото могат това най-добре, с цяло сърце. Те се смеят по-често от нас и е наложително да вземем пример. Щастливи и весели са, защото пърхат с лекотата на пеперуда, защото душите им са леки, необременени от сковаващи принципи, правила и стереотипи.

Призовавам ви да си спомните за децата, които живеят в душите ви и да им позволите да излязат и да поиграят наволя, да усетят простотата и естествеността на живота – това значи да се смеят повече, да вярват в доброто, да прегръщат от сърце и да се раздават безкористно, защото това е една от най-отявлените човешки дейности.

Да си отдаден на нещо или някого е всъщност най-изпълващата кауза в живота ни и подсъзнателно е наша основна цел.

Някъде прочетох, че цял ден всички части на тялото ни работят неуморно. Когато заспим им отдаваме заслужена почивка. Само сърцето не спира, само то неуморно поддържа ритъма, за да има утре и да можем да продължим да изпитваме истинските удоволствия в живота като обич, хармония и топлина. В общи линии, онези безплатните, които по принцип не ценим достатъчно. Затова е важно да не мъчим сърцето си, а да му даваме това, което иска, докато е време.

В този ред на мисли, когато се събудите сутринта и ви се хапват гофрети с плодове, забъркайте продуктите в изискващата последователност, задължително гарнирайте с компанията на любимите си хора, защото по всяка вероятност просто сърцето ви си е мечтало за това цяла нощ.